За да се разбере механизмът на действие на ланолина, си струва да се разгледа структурата на роговия слой на епидермиса.

Най-външната част на кожата е изградена от клетки, потопени в липидна матрица, често наричана междуклетъчен цимент. Тази структура изпълнява функцията на естествена защитна бариера на организма.

Здравата епидермална бариера ограничава загубата на вода, предпазва от въздействието на микроорганизми и намалява податливостта на кожата към дразнещи вещества.

Увреждането на тази структура води до увеличаване на трансепидермалната загуба на вода, обозначавана със съкращението TEWL (Transepidermal Water Loss). В резултат на това се появяват сухота, грапавост, усещане за опънатост и повишена податливост към раздразнения.

Именно в тази област особено важна роля играе ланолинът.

Ланолинът и трансепидермалната загуба на вода (TEWL)

Един от най-добре документираните ефекти от действието на ланолина е ограничаването на трансепидермалната загуба на вода.

След нанасяне върху повърхността на кожата той образува еластичен защитен слой, който забавя процеса на изпаряване на влагата. Благодарение на това се подобрява нивото на хидратация на епидермиса, а кожата става по-мека и по-еластична.

Същевременно съставките на ланолина подпомагат възстановяването на естествените липидни структури на кожата. Това означава, че хидратиращият ефект не произтича единствено от повърхностното действие, но и от подпомагането на физиологичните механизми, отговорни за поддържането на правилна защитна бариера.

Именно затова ланолинът от много десетилетия намира приложение в препарати, предназначени за грижа за суха, грапава и изложена на прекомерна загуба на влага кожа.

6.Епидермална бариера – 
естественият защитен
щит на кожата